1 Macc 12

Съюзът на Йонатан с Рим и Спарта

1 ^a Когато Йонатан видя, че обстоятелствата са благоприятни за него, избра мъже и ги изпрати в Рим, за да потвърдят и възстановят приятелството с римляните. 2Изпрати писмо с такова съдържание и до спартанците, и на други места. 3И те се отправиха за Рим, влязоха в сената и казаха: „Първосвещеникът Йонатан и юдейският народ ни изпратиха да възстановим, както преди, приятелския съюз с вас.“ 4Тогава сенатът им връчи писма до местните управители с указание да ги изпратят с мир до юдейската земя.

5 Ето препис от писмото, което Йонатан написа до спартанците: 6„Първосвещеникът Йонатан, народните старейшини, свещениците и целият юдейски народ поздравяват братята спартанци. 7 ^b Още преди много време Арей, вашият цар, беше изпратил писма до първосвещеника Ония, че вие сте наши братя, както е видно от преписа. 8Ония прие пратеника с почести и получи писмата, в които ясно се говореше за съюз и приятелство. 9 ^c Ето защо ние, макар да нямаме необходимост от тях, тъй като наша утеха са свещените книги, които имаме в ръцете си, 10решихме да ви изпратим писмо, за да възстановим нашето братство и приятелство и да не сме ви чужди, защото много време измина, откакто вие изпратихте послание до нас. 11Оттогава при всеки случай – на празници или в другите свещени дни – винаги си спомняме за вас по време на жертвоприношения и молитви, така, както е прието по обичай да си спомняме за своите братя. 12Ние се радваме на вашата слава, 13но сме заобиколени от много беди и чести войни, защото околните царе воюваха против нас. 14Ние обаче не искаме да обезпокоим вас и останалите наши съюзници и приятели заради тези войни, 15защото имаме помощ от небето, която ни помага. Ние се избавихме от враговете и нашите врагове са усмирени. 16 ^d Сега избрахме Нуминий, сина на Антиох, и Антипатър, сина на Язон, и ги изпратихме при римляните, за да възстановим приятелството и предишния съюз с тях. 17Поръчахме им да дойдат и при вас, да ви поздравят и да ви връчат писмо от нас, за да се възстанови братството ни с вас. 18И вие ще сторите добре, ако сега ни отговорите за това.“

19 А ето и препис от писмото, което Арей изпрати до Ония: 20„Арей, царят на спартанците, поздравява първосвещеника Ония. 21В документ за спартанците и юдеите се откри, че те са братя и произхождат от рода на Авраам. 22Сега, след като узнахме това, ще сторите добре, ако ни напишете за вашето благосъстояние. 23Ще добавим още, че вашият добитък и вашият имот са наши, а което ние имаме, то е ваше. Наредили сме на пратениците да ви известят това.“

Походът срещу войските на Деметрий II

24 Йонатан научи, че военачалниците на Деметрий са се върнали да воюват против него с по-голяма войска, отколкото преди. 25Затова излезе от Йерусалим и ги посрещна в областта Амат, за да не им даде време да навлязат в страната му. 26Той изпрати в лагера им съгледвачи, които се върнаха и му известиха, че се готвят да ги нападнат тази нощ. 27Затова на залез слънце Йонатан заповяда на своите хора да бодърстват и през цялата нощ да бъдат въоръжени и готови за сражение, а около лагера разположи стража. 28Когато неприятелите забелязаха, че Йонатан и хората му са се приготвили за битка, уплашиха се, запалиха огньове в лагера си и в ужас се оттеглиха. 29Но нито Йонатан, нито някой от неговите хора разбраха до сутринта за това, понеже виждаха да горят огньове. 30Все пак Йонатан се впусна след тях да ги преследва, но не успя да ги настигне, защото те вече бяха преминали река Елевтера. 31Тогава Йонатан се обърна против арабите, наричани заведеи, разби ги и взе от тях плячка. 32След това се върна и отиде в Дамаск, като премина през цялата област. 33Симон също пое с войските си и достигна до Аскалон и околните крепости, но после се обърна срещу Йопия и я завладя. 34Беше чул, че жителите искат да предадат крепостта на войските на Деметрий, и затова разположи там стража да я охранява.

Обсадата на Йерусалимската крепост от Йонатан

35 След като се върна, Йонатан свика старейшините от народа и потърси съвет от тях за построяването на крепости в Юдея. 36Трябваше още да се надстроят стените на Йерусалим, да се издигне преграда между крепостта и града, която да я отделя от града, така че крепостта да бъде откъсната и да не се превръща в място за купуване и продаване. 37Когато се събраха за строежа на града, част от стената при потока на изток се срути. Тя беше възстановена и наречена Хафената. 38Симон пък възстанови Адида в Сефила и укрепи портите с греди за залостване.

Предателството на Трифон спрямо Йонатан

39 ^e В това време Трифон се стремеше да се възцари в Мала Азия, да постави върху себе си корона и да вдигне ръка против цар Антиох. 40Но той се страхуваше да не би Йонатан да му попречи и да му обяви война. И затова търсеше случай да го залови и погуби, вдигна войската си и се отправи към Ветсан. 41Йонатан тръгна против него с четиридесет хиляди отбрани мъже, готови за битка, и пристигна във Бет-Сан. 42Когато Трифон видя, че той приближава с многобройна войска, побоя се да вдигне ръка срещу него, 43а го прие с почести и го представи на всичките си приятели. Даде му и подаръци, като заповяда на своите приятели и на войските си да му се покоряват, както на самия него. 44После рече на Йонатан: „Защо затрудняваш целия този народ, след като не ни предстои война? 45Затова разпусни ги сега по домовете им, подбери си неколцина мъже, които да те придружават, и ела с мене в Птолемаида. Искам да ти предам нея и другите крепости, останалите войски и всички бирници на града. След това аз ще си тръгна, защото заради това съм дошъл тук.“ 46Йонатан му се довери и направи така, както той му беше казал – разпусна войските си и те се оттеглиха в юдейската земя. 47При себе си задържа три хиляди души, от които остави две хиляди в Галилея, а хиляда продължиха с него. 48Но щом Йонатан влезе в Птолемаида, жителите затвориха портите и го заловиха, а влезлите с него избиха с мечове.

49 Тогава Трифон изпрати войска и конница в Галилея и в голямата равнина, за да изтребят всички, които бяха с Йонатан. 50Те обаче дочуха, че Йонатан бил заловен и убит заедно с онези, които го придружаваха, вдъхнаха си смелост един на друг, стегнаха бойния си ред и тръгнаха готови за битка. 51Преследвачите им, като видяха, че са готови да се бият докрай за живота си, отстъпиха, 52а всички те благополучно се завърнаха в юдейската земя и изпълнени със страх, оплакваха Йонатан и онези, които го съпровождаха. И цял Израил беше обзет от дълбока скръб. 53Тогава всичките им съседни народи се готвеха да ги изтребят, като казваха: „Те вече нямат предводител, няма кой да им помогне. Нека сега им обявим война и да заличим сред хората спомена за тях.“